Докладът разглежда системата за управление при кризи на Словения – първата държава, която се отделя от бивша Югославия, изпитваща влиянието на редица природни рискове и с развита индустрия, представляваща потенциален източник на екологични проблеми и промишлени аварии. Валери Рачев проследява развитието на системата за гражданска защита на Словения, изградена след 1992г. чрез адаптирането на редица законодателни актове и извършването на организационни реформи, разделящи я от системата за национална отбрана. Концептуалната основа на управлението при кризи в Словения се гради на тясното разбиране за "гражданска защита". Това включва много специфичен набор от дейности, органи за управление и контрол и специализирани структури за реакция при кризи. Авторът изследва трите нива на управлението при кризи и съответните актьори. Докладът разглежда също така оперативни аспекти на процеса и ресурсното му осигуряване, вкл. бюджет.