Корупцията се превърна в глобален проблем в началото на ХХІ век, с тежки негативни последици за демократичното развитие и функционирането на ефективно пазарно стопанство, особено за страните с преходна икономика, към които се отнася България. Разграничаването на различните форми на корупцията според степента на публичен достъп до корупционните услуги, предоставяни от длъжностни лица ни позволява да класифицираме корупционните практики по качествен признак в две основни групи, които имат принципно различна природа – пазарна корупция и мрежова корупция. Мрежовата корупция се корени в сферата на социалните отношения и за разлика от пазарната, задължително предполага съществуването на лични отношения между служителите и представители на обществото. В този смисъл тя има по-дълбоки социални корени и води до тежки деструктивни последици за обществото и държавата.