Известна е определящата зависимост на средата за сигурност по отношение на функциите и структурата на съответния сектор за сигурност. Средата за сигурност се определя от наличието на специфични условия и фактори, определящи действителните и потенциални събития в центъра на които се намира съответния сектор за сигурност. Функциите са онази част от съдържанието на задачите, облечени в правомощия на сектора за сигурност, а структурата е онази форма и позиционираност на системата за сигурност, която дава най-добра възможност за оптималната реализация на функциите. Правомощията се разписват единствено от законите, а произтичащите от тях подзаконови актове дават единствено начина за изпълнението на тези правомощия.
Предмет на тази статия е идентифицирането на съвременните предизвикателства пред националния сектор за сигурност, създаващи качественно нова среда за сигурност и формиращи нови задачи пред нашата разузнавателна общност /РО/.
Особености на средата за сигурност и предизвикателствата
към Р. България
Най-добре тези особености са очертани в националната отбранителна стратегия /НОС/, в стратегията за национална сигурност /СНС/, военната доктрина /ВД/ и други официални доктринерни документи на Р. България, материализирани в съответните законови и подзаконови актове.
В тях средата за сигурност /СС/ е определена като сложна, динамична и с трудно предвидими измерения.
Според НОС, влияние на средата за сигурност оказват следните нейни съставни елементи:
Някои от тези елементи едновременно с това са и съвременни предизвикателства към сигурността.
В Националната отбранителна стратегия, чл.15 - 17 като характерна среда за сигурност и предизвикателства е посочено:
„....15. Съществува развиваща се и нарастваща заплаха от нанасяне на удари по стратегически обекти на територията на Република България и по нейното население с балистични ракети от страни в отдалечени региони.
16. Страните със слаба държавност оказват съществено влияние върху формирането на стратегическата среда на сигурност. Същевременно нараства ролята на различни недържавни структури (икономически и финансови групировки, неправителствени организации, племенни обединения, радикални религиозни общности, трансгранични криминални мрежи, екстремистки групи и др.), които се опитват да влияят върху световния ред, обстановката и облика на военните действия в кризисните региони.
17. Военните аспекти на средата на сигурност придобиват нови измерения вследствие на политическите промени в света и в Европа, разширяването на спектъра на асиметричните рискове и заплахи и намаляването на значението на някои фактори, които в миналото влияеха върху мисиите и подготовката на въоръжените сили. Заплахата от възникване на мащабен международен военен конфликт е значително намалена, поради липсата на междублоково противопоставяне и наложилата се необходимост от взаимодействие между държавите за неутрализиране на съвременните рискове и заплахи. Продължават обаче да съществуват регионални огнища на напрежение и нестабилност, в които са ангажирани и военни ресурси. ...„
Според СНС средата за сигурност /СС/ е външна и вътрешна, а важна роля играят собствените принципи на политика, тези на останалите държави, националните ни интереси и рисковете. Общите изводи от средата за сигурност са:
„...61. Външната среда за сигурност, която ще оказва влияние върху състоянието на националната ни сигурност, ще се характеризира с асиметрична многофакторност, висока динамика, неопределеност, нееднозначни и сложни за прогнозиране процеси.
62. Тенденциите в средата за сигурност показват, че в бъдеще може да възникнат нови конфликтни и кризисни ситуации в различни части на света, което ще налага рисковете и заплахите за националната сигурност и интересите на Република България да бъдат посрещани извън територията на страната като част от съюзните усилия в рамките на НАТО и ЕС.
63. Нито една държава няма да може да се справи самостоятелно с рисковете и заплахите. Това налага търсенето на многостранни подходи при уреждане на важни проблеми на развитието и сигурността и засилва взаимозависимостта между политиките, предприемани на национално и международно равнище....”
Разбира се, към средата за сигурност, която може както да благоприятства така и да затруднява действията на сектора за сигурност, трябва да се прибавят и особеностите в действията и подготовката както на противника, така и тези на нашите сили и средствата. Всичко това поставя качествено нови изисквания към подготовката и визията за развитието както на СС, така и на разузнавателната общност /РО/.
В СНС са посочени необходимите политики за сигурност и са дадени основните насоки за действие на системата за сигурност. При разработването й първоначално беше пропуснат, но впоследствие добре развит един от основните елементи на системата ни за национална сигурност /сектора за сигурност/ - разузнавателната общност. РО - това са специалните служби на Р.България както и тези за техническата им подкрепа. Този въпрос е разгледан добре от НОС в раздел „Ресурси”.
Горепосочените документи няма да се разглеждат подробно, тъй като те са добре известни, а само ще се ползват като обобщена основа за целта на тази статия. Акцент ще бъде необходимостта от доразвиване на функциите на разузнавателната общност, по-конкретно разузнаването и контраразузнаването, в условията на дефинираните от доктриниерните ни документи среда за сигурност, предизвикателства и рискове.
Преглед на сегашното състояние на нормативната уредба, позиционирането и структурата на РО и сравняването им с цитираните по-горе документи, дава основание да се предположи, че функциите на сегашната ни РО не отговарят напълно както на тези документи, така и на съвременните предизвикателства.
Основни функции на разузнавателната ни общност
по структурни елементи
„...Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Държавна агенция "Национална сигурност" извършва дейности за защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на Република България, териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен ред, свързани със:
1. разузнаване в полза на чужди сили;
2. опасност за суверенитета, териториалната цялост на държавата и единството на нацията;
3. противоконституционна дейност;
4. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) корупционни прояви на лица, заемащи висши държавни длъжности;
5. прилагане на сила или използване на общоопасни средства с политическа цел;
6. опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата;
7. опасност за екологичната сигурност на държавата;
8. нарушаване функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация;
9. застрашаване сигурността на стратегически за страната обекти и дейности;
10. деструктивно въздействие върху комуникационни и информационни системи;
11. (доп. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) международен тероризъм и екстремизъм, както и финансирането им;
12. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) международна търговия с оръжия и изделия или технологии с двойна употреба, производство, съхраняване и разпространение на общоопасни средства;
13. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) дейности на групи и лица, подпомагащи чужди служби, терористични или екстремистки организации;
14. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) миграционни процеси;
15. (отм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.)
16. (отм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.)
(2) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) Държавна агенция "Национална сигурност" самостоятелно или съвместно с други държавни органи извършва контраразузнавателна дейност за наблюдение, разкриване, противодействие, предотвратяване и пресичане на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, включително в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Агенцията осъществява информационно-аналитична, прогностична, контролна, координационна и методическа дейност със собствена и на други държавни органи информация от значение за националната сигурност.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Самостоятелно или съвместно с други специализирани органи агенцията осигурява контраразузнавателна защита на стратегически за страната обекти и дейности.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Агенцията получава, съхранява, проучва, анализира и разкрива информация, получена при условията и по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Чл. 5. Агенцията организира и провежда оперативно-издирвателна и оперативно-техническа дейност за наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности по реда на този закон.
Чл. 6. (1) Държавна агенция "Национална сигурност" е орган по криптографска сигурност на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските й представителства за придобиване, систематизиране и обработка на информация от чужди източници в интерес на националната сигурност и оперативен контрол на националния радиочестотен спектър.
(2) Агенцията осъществява пряк контрол във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация.
(3) Агенцията осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденци в Република България. ................”
2. За Националната разузнавателна служба /НРС/ - дадени са в правилник, който не е достъпен, но в сайта на НРС е изписан следния текст: ”... Към момента не съществува единен законодателен акт, уреждащ правното положение, задачите и дейностите на Националната разузнавателна служба и правното положение на нейните служители ...”
3. За Военна информация /ВИ/ - дадени са в секретен „Правилник за организацията и дейността на Служба „ВИ”, който не е обнародван.
4. За Националната служба за охрана /НСО/ – тази служба има публикуван правилник, но няма подробно да се спираме на функциите й.
5. Специализираните технически служби за подкрепа на горепосочените също няма да бъдат разглеждани поради спецификата и особената секретност на дейността им. Това, което е известно по отношение на тях е дефинирано в законите за МВР, ДАНС, ЗЗКИ и др.
Поради това, че статията е с явен характер, няма да се прави сравнителен анализ на функционалното състояние на РО към момента, но ще се акцентира върху неотложната необходимост от наличие на следните по-важни функции на РО:
За оптималното реализиране на тези функции е необходимо:
В заключение може да се направи извода, че осъвременяването на функциите на РО, а и на целия сектор за сигурност са от изключително значение за гражданите, обществото и държавата, в контекста на членството ни в НАТО и ЕС, в изграждането на една по-добра среда за сигурност, живот и напредък. Те са в непосредствена взаимна свързаност и зависимост със структурирането, кадровото и ресурсното осигуряване, външното и вътрешно взаимодействие на елементите на РО и СС, наличието на обществена поръчка към дейността им, демократичния контрол и др., които ще са предмет на други такива статии.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА