Докладът представя контекста и изискванията към процеса на взимане на решения по защита на критични инфраструктури. Разгледани са две алтернативи на структурирането на „равнища на сътрудничество“ между участващите актьори и се подчертава необходимостта да се отчитат като минимум оперативното взаимодействие и сътрудничеството в прилагането на мерки и развитието на способности за защита на критична инфраструктура. Прави се критична оценка българския опит в изграждането и прилагането на механизми за взаимодействие на тези две равнища. В заключението се препоръчва да не се залага само на централизираното взимане на решение, а да се оцени приложимостта на решения „отдолу-нагоре“, и да се ускори прилагането на инструменти като обмен на опит, тестване на оперативната съвместимост, провеждане на съвместни учения, бенчмаркинг, както и да се осигурят условия за свободен обмен на информация и знание. По този начин ще бъдат идентифицирани и доказана приложимостта на нови концепции и ще се развие култура на взаимодействие.