Прогнозни заплахи и предизвикателства в киберпространството

Въведение

Съвременната дигитална среда е динамична, иновативна и крие множество явни и скрити заплахи с хибриден характер, породени от човеко-машинната интеракция в киберпространството. Това, от своя страна, е свързано с потребителските необходимости и икономически реалности в дигиталната ера, които постоянно прогресират.

Изследването на проблема е особено важно и когато говорим за изготвяне на адекватни политики, обобщени в единна стратегия за посрещане на новите кибер предизвикателства, и за изграждане на устойчиво общество в дигиталната ера [1].

Такава задача е и изготвянето на Национална стратегия по киберсигурност за  България, която трябва да посрещне адекватно новите реалности до 2020 година.

Съществен момент в това изследване е използването на реални данни за вече осъществени кибер атаки от националния и регионалните Центрове за действия при инциденти в информационната сигурност, в съчетание с експертно прогнозиране на бъдещи атаки и очаквани нови кибер заплахи.

Експертно изследване и анализ

С цел изследване на бъдещите заплахи и предизвикателства в киберпространството до 2020 бяха проведени консултации, дискусии и обсъждания с над 100 национални и международни представители и експерти от Балканите, Европа и НАТО по време на: NATO ATC ‘Terrorist use of Cyber Space’, м. декември 2014; NATO ARW ‘Encouraging Cyber Defence Awareness in the Balkans’, м. март 2015 и „Адекватността на НАТО в съвременната и бъдеща среда за сигурност: изводи за България“, м. юни 2015. Използван бе и позитивния опит от Европейската мрежа по системна сигурност – SysSec за периода 2010 -2015 [2].

Обобщените резултати в таблична форма, с времеви хоризонт от пет години (до 2020 година) за осем области (по колони) и десет агрегирани заплахи (по редове) са показани на Фиг. 1.

Фиг.1. Експертно проучване за очакваните кибер заплахи по избрани области в дигиталното пространство до 2020 година.

Както става ясно от Фиг. 1, актуалните технологии днес и в близко бъдеще ще бъдат свързани с Уеб 3.0 решенията в процесите на комуникация чрез: уеб социалните мрежи, облаковото складиране, използване на данни и достъпа до изчислителни ресурси. От друга страна, средата на живот и вграждането на разпределените сензори (в т.ч. 4G/5G мобилни решения, вкл. и дрони), добавената смесена реалност (включваща смарт инфраструктура и безжични сензори), електронното управление, обучение, здравеопазване и икономика също са направления, представляващи интерес [3], [4], [5].

Породените в тези области заплахи от технологиите за човешкия фактор са отнесени главно към: личното пространство, влиянието на голямата информационна и социална динамика и произтичащия от това потоп в информационното пространство. Те ще бъдат в пряка връзка с новоизграждащите се смарт инфраструктури (смесени реалности на градове, домове, производства и системи), посредством вградени и разпределени сензорни мрежи и предоставените чрез тях електронни услуги [6], [7], [8].

Практическото реализиране на тези заплахи се очаква да става по различни начини, като: разработка на зловреден софтуер, използване и дизайн на компрометираните технологии, разпределени и насочени кибер атаки, нарушаване сигурността (изтичане) на данни, социален инженеринг, шпионаж [9], [10].

Предвид общия прогнозен характер на получените резултати, тяхното практическо, по-задълбочено, изследване може да стане и експериментално, с участието на човешкия фактор [1], [11].

Дискусия

Представеният анализ дава някои приоритети за Уеб 3.0 технологиите и неопределеностите по отношение на техните очаквани развития и кибер заплахи. Тук ще отбележим и перспективите за следващите Уеб 4.0, които са също свързани с обичайните човешки дейности, като се очаква да се постави фокус върху: усъвършенстването и интеграцията на комуникациите, сензорните системи, изкуствения интелект и подобрения интелигентен интерфейс (вкл. и с използване на усъвършенствани аватари, с качества близки до тези на живите им първообрази), използвани в смесените (виртуални и добавени) смарт реалности за живот. Това генерира множество заплахи за човешкия фактор в технологичен и социален план.

Същевременно, проектирането на електронни услуги за подобряване  качеството на живот, образование, здравеопазване, управление  и използването на нови валути, като „електронните пари“ в е-икономиката, крият също множество неясноти за бъдещето на киберпространството. Акцентът тук ще бъде поставен върху комуникацията „машина-машина“, автономността на роботизираните системи и предизвикателствата пред осигуряването и контрола в новата средата за сигурност. До 2020 се очаква човешкият фактор да остане генератор и потребител на технологичните новости и произтичащите от тях кибер заплахи.